laramaylin (Нина Чилиянска)
1438 2580
23.02.2014 г., 20:37 ч.

Като 

  Поезия » Любовна
461 0 6

Като трън в сърцето ми заби се

и го боцкаш, мира му не даваш.

Ту открадваш всяка моя мисъл,

ту без дъх внезапно ме оставяш.

 

Във окото ми - като прашинка -

непоканен, винаги те нося.

Ти си лек, прозрачен - перушинка.

Но задаваш всякакви въпроси.

 

Глождиш като камъче в обувка.

Неудобен си, едва те трая.

Ала  би било лъжа, преструвка,

ако кажа, че не те желая.

 

Колкото да ме болиш и дразниш,

колкото да ме изпълваш с мъка,

знам, без теб животът ще е празен,

а денят ми ще е малък Пъкъл.

 

Затова търпя и се заричам:

"Още само ден... и ще те пусна..."

Всъщност цял живот ще те обичам...

като капка върху ожаднели устни.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Като трън в сърцето, като прашинка в окото, като камъче в обувка...колкото да ме изпълваш с мъка,знам без теб животът ще е празен. Истинско и от душа! Браво!
  • Търпението си заслужава щом "без теб животът ще е празен,
    а денят ми ще е малък Пъкъл". Харесва ми!
  • Обещаваш ли?!
    Хубаво е!
  • Истинско и себеотдаващо! Съпреживях!
  • много вярно изведена поанта!
  • Понякога е по-лесно да свикнеш с нещата такива, каквито са, щом държиш на тях, отколкото да се опитваш да ги промениш!!!
    Поздрави, Нинка!!!
Предложения
: ??:??