16 авг. 2007 г., 23:23

като бисер... 

  Поэзия
1371 0 16

Като бисер от плътта на мида

изтръгнах те от мислите си луди.

Последният ми стон затихна,

застигнат от въздишка...

Отрекох песента на славея

и го погребах,

а болката запя с фалшива гама.

Душата ми сега е мъртъв славей.

Ще стрелям във сърцето на нощта,

за да убия спомена.

Иди си - вече не боли...

И не пали отново слънцето...

© Невяна Калчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??