Като бисер от плътта на мида
изтръгнах те от мислите си луди.
Последният ми стон затихна,
застигнат от въздишка...
Отрекох песента на славея
и го погребах,
а болката запя с фалшива гама.
Душата ми сега е мъртъв славей.
Ще стрелям във сърцето на нощта,
за да убия спомена.
Иди си - вече не боли...
И не пали отново слънцето...
© Невяна Калчева Все права защищены