Aug 16, 2007, 11:23 PM

като бисер... 

  Poetry
1200 0 16

Като бисер от плътта на мида

изтръгнах те от мислите си луди.

Последният ми стон затихна,

застигнат от въздишка...

Отрекох песента на славея

и го погребах,

а болката запя с фалшива гама.

Душата ми сега е мъртъв славей.

Ще стрелям във сърцето на нощта,

за да убия спомена.

Иди си - вече не боли...

И не пали отново слънцето...

© Невяна Калчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??