Като бисер от плътта на мида
изтръгнах те от мислите си луди.
Последният ми стон затихна,
застигнат от въздишка...
Отрекох песента на славея
и го погребах,
а болката запя с фалшива гама.
Душата ми сега е мъртъв славей.
Ще стрелям във сърцето на нощта,
за да убия спомена.
Иди си - вече не боли...
И не пали отново слънцето...
© Невяна Калчева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
