16.08.2007 г., 23:23 ч.

като бисер... 

  Поезия
1498 0 16
Като бисер от плътта на мида
изтръгнах те от мислите си луди.
Последният ми стон затихна,
застигнат от въздишка...
Отрекох песента на славея
и го погребах,
а болката запя с фалшива гама.
Душата ми сега е мъртъв славей.
Ще стрелям във сърцето на нощта,
за да убия спомена.
Иди си - вече не боли...
И не пали отново слънцето...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Невяна Калчева Всички права запазени

Предложения
: ??:??