Като глина в ръцете ти
Един е пътят, водещ ме към теб,
а толкоз много пътища изминах.
Прекрачвах в кал и огън, в пръст и лед,
и дните си в безумие проклинах.
Нима безкрай е този лабиринт,
без изход, като бездна най-дълбока.
Когато твоя глас нашепне „Спри“,
тогава ще открия аз посока.
Оставям те сама да избереш –
от глина е съдбата ми ... в ръцете.
Ще я изваеш ли или ще спреш
и ще я стъпчеш цялата с нозете!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Таков Все права защищены
!!!
Поздрави!
