2.02.2020 г., 23:37 ч.  

Като глина в ръцете ти 

  Поезия
517 7 7

Един е пътят, водещ ме към теб,

а толкоз много пътища изминах.

Прекрачвах в кал и огън, в пръст и лед,

и дните си в безумие проклинах.

 

Нима безкрай е този лабиринт,

без изход, като бездна най-дълбока.

Когато твоя глас нашепне „Спри“,

тогава ще открия аз посока.

 

Оставям те сама да избереш –

от глина е съдбата ми ... в ръцете.

Ще я изваеш ли или ще спреш

и ще я стъпчеш цялата с нозете!

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!
  • Такава е любовта! Дани, и двамата сме затънали здраво в глината - явно ни е завъртяло грънчарското колело!
  • Благодаря ви, Цвете, Дени! Радвам се, че ви е докоснало! Сега е одобрено след редакция, макар че също и аз бях изпуснал едно членуване още в първия ред. Случва се на всеки Поздрави!
  • Дани. Много е хубаво.
  • Впечатляващо заглавие! А стихът е чудесен!
  • Благодаря ти, Ели! Качих стихотворението в този вариант, не знам защо беше одобрено с грешки?!

    Един е пътя, водещ ме към теб,
    а толкоз много пътища изминах.
    Прекрачвах в кал и огън, в пръст и лед,
    и дните си в безумие проклинах.

    Нима безкрай е този лабиринт,
    без изход, като бездна най-дълбока.
    Когато твоя глас нашепне „Спри“,
    тогава ще открия аз посока.

    Оставям те сама да избереш –
    от глина е съдбата ми в ръцете.
    Ще я изваеш ли или ще спреш
    и ще я стъпчеш цялата с нозете!
  • Хубаво като... любов! Поздравления, Дани!
Предложения
: ??:??