Като жена

Есента прилича на мен...

топла, загадъчна и капризна...

понякога с усмивка започва деня

друг път... е дъждовно-пасивна.

Като същинска жена,

бива  хладна и дръзка

в спомени често се губи...

или в сълзѝ се обръсва.

Душевно ранима,

загадъчна в скритите знаци...

по земните длани рисува

вълшебни оранжеви замъци

След листопада лиричен,

с мъгли се любовни увива...

изгаряща в пламъци дивни

от звуци и чувства прелива.

Но вечно изящна със своя сезонен уют

раздипля мечтания, очаквани тук...

Да бъде красива, непременно желае...

неповторима, като жена с изящната си премяна.