22 nov 2023, 15:00

Като жена

  Poesía
768 1 0

Есента прилича на мен...

топла, загадъчна и капризна...

понякога с усмивка започва деня

друг път... е дъждовно-пасивна.

Като същинска жена,

бива  хладна и дръзка

в спомени често се губи...

или в сълзѝ се обръсва.

Душевно ранима,

загадъчна в скритите знаци...

по земните длани рисува

вълшебни оранжеви замъци

След листопада лиричен,

с мъгли се любовни увива...

изгаряща в пламъци дивни

от звуци и чувства прелива.

Но вечно изящна със своя сезонен уют

раздипля мечтания, очаквани тук...

Да бъде красива, непременно желае...

неповторима, като жена с изящната си премяна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...