Есента прилича на мен...
топла, загадъчна и капризна...
понякога с усмивка започва деня
друг път... е дъждовно-пасивна.
Като същинска жена,
бива хладна и дръзка
в спомени често се губи...
или в сълзѝ се обръсва.
Душевно ранима,
загадъчна в скритите знаци...
по земните длани рисува
вълшебни оранжеви замъци
След листопада лиричен,
с мъгли се любовни увива...
изгаряща в пламъци дивни
от звуци и чувства прелива.
Но вечно изящна със своя сезонен уют
раздипля мечтания, очаквани тук...
Да бъде красива, непременно желае...
неповторима, като жена с изящната си премяна.
© Валя Сотирова Всички права запазени