Не ме остави, ни за миг дори,
и на яве и на сън ме имаш.
Със сладък дим сърцето ми гори,
и всеки миг покой ми взимаш.
Свята болка в моите гърди,
пред теб и Бог на колене заставам.
И на слепия очите плачат със сълзи,
свободен да вървя, но тук оставам.
Като след дъжд от нежни думи,
в мен бушува като океан
гласът ти, като ехото на златни струни,
погледът ти, като крехък порцелан. ...