Като крехък порцелан

Не ме остави, ни за миг дори,

и на яве и на сън ме имаш.

Със сладък дим сърцето ми гори,

и всеки миг покой ми взимаш.

Свята болка в моите гърди,

пред теб и Бог на колене заставам.

И на слепия очите плачат със сълзи,

свободен да вървя, но тук оставам.

Като след дъжд от нежни думи,

в мен бушува като океан

гласът ти, като ехото на златни струни,

погледът ти, като крехък порцелан.

И нека, като свещ, да изгоря,

като от леден пламък восъкът стопен.

Вечен сън за мен ще е това,

а ти във него вечно с мен.