14 янв. 2009 г., 21:51

Като музика... 

  Поэзия » Другая
548 0 4
Като музика капе дъждът,
във пързалка превърнал площада.
Аз те чакам, а как ме щипе студът,
заледява ме без капка пощада.

Със шушулчени мигли трептя,
като струна, опъната в нерви.
И без глас сто молитви мълвя.
Вече даже не сещам дъха си.

Не звъни телефонът ми, онемял е.
Запремигаха лампите улични.
Не дойде. Тръгвам си. Тъжно е.
И по-мокри от дъжд са очите ми.

У дома ме посреща уют.
Чаша бренди ми връща душата.
Аз заспивам до своя съпруг,
а съпруга е твоята чаша.

Тази нощ ще сънуваш дъжда
- нежна музика с моето име.
Аз от утре ще бъда мигът,
без адрес и без време...

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??