Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
14.01.2009 г., 21:51 ч.

Като музика... 

  Поезия » Друга
556 0 4
Като музика капе дъждът,
във пързалка превърнал площада.
Аз те чакам, а как ме щипе студът,
заледява ме без капка пощада.

Със шушулчени мигли трептя,
като струна, опъната в нерви.
И без глас сто молитви мълвя.
Вече даже не сещам дъха си.

Не звъни телефонът ми, онемял е.
Запремигаха лампите улични.
Не дойде. Тръгвам си. Тъжно е.
И по-мокри от дъжд са очите ми.

У дома ме посреща уют.
Чаша бренди ми връща душата.
Аз заспивам до своя съпруг,
а съпруга е твоята чаша.

Тази нощ ще сънуваш дъжда
- нежна музика с моето име.
Аз от утре ще бъда мигът,
без адрес и без време...

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??