Като музика капе дъждът,
във пързалка превърнал площада.
Аз те чакам, а как ме щипе студът,
заледява ме без капка пощада.
Със шушулчени мигли трептя,
като струна, опъната в нерви.
И без глас сто молитви мълвя.
Вече даже не сещам дъха си.
Не звъни телефонът ми, онемял е.
Запремигаха лампите улични.
Не дойде. Тръгвам си. Тъжно е.
И по-мокри от дъжд са очите ми. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse