Като музика...
Като музика капе дъждът,
във пързалка превърнал площада.
Аз те чакам, а как ме щипе студът,
заледява ме без капка пощада.
Със шушулчени мигли трептя,
като струна, опъната в нерви.
И без глас сто молитви мълвя.
Вече даже не сещам дъха си.
Не звъни телефонът ми, онемял е.
Запремигаха лампите улични.
Не дойде. Тръгвам си. Тъжно е.
И по-мокри от дъжд са очите ми.
У дома ме посреща уют.
Чаша бренди ми връща душата.
Аз заспивам до своя съпруг,
а съпруга е твоята чаша.
Тази нощ ще сънуваш дъжда
- нежна музика с моето име.
Аз от утре ще бъда мигът,
без адрес и без време...
във пързалка превърнал площада.
Аз те чакам, а как ме щипе студът,
заледява ме без капка пощада.
Със шушулчени мигли трептя,
като струна, опъната в нерви.
И без глас сто молитви мълвя.
Вече даже не сещам дъха си.
Не звъни телефонът ми, онемял е.
Запремигаха лампите улични.
Не дойде. Тръгвам си. Тъжно е.
И по-мокри от дъжд са очите ми.
У дома ме посреща уют.
Чаша бренди ми връща душата.
Аз заспивам до своя съпруг,
а съпруга е твоята чаша.
Тази нощ ще сънуваш дъжда
- нежна музика с моето име.
Аз от утре ще бъда мигът,
без адрес и без време...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
