2 апр. 2020 г., 16:44

Като на кино

809 0 1

Седя си в къщи

"Два диоптъра далекогледство"

превъртам каналите

по този черен телевизор

не искам "Завинаги" да е така

не искам "Откраднат живот",

а искам го в пълнота

и хайде в The World

където кракът ми скоро

там не ще да стъпи

Флоренция, Венеция, Верона,

Париж, Лондон, Мадрид,

Москва стоят си на хладилника сега.

Ужасно е като в "Психо",

а булевардът ме дели

като " Граница" от

Морската градина

и страх ме хваща -

"Джурасик парк"

за всички е сега,

а моето море то блян е

като в онзи кадър

"Имало едно време на запад".

Затуй се моля

да дойде "Жега"

та жилото на вируса унищожи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Щерева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...