2 апр. 2020 г., 16:44

Като на кино

802 0 1

Седя си в къщи

"Два диоптъра далекогледство"

превъртам каналите

по този черен телевизор

не искам "Завинаги" да е така

не искам "Откраднат живот",

а искам го в пълнота

и хайде в The World

където кракът ми скоро

там не ще да стъпи

Флоренция, Венеция, Верона,

Париж, Лондон, Мадрид,

Москва стоят си на хладилника сега.

Ужасно е като в "Психо",

а булевардът ме дели

като " Граница" от

Морската градина

и страх ме хваща -

"Джурасик парк"

за всички е сега,

а моето море то блян е

като в онзи кадър

"Имало едно време на запад".

Затуй се моля

да дойде "Жега"

та жилото на вируса унищожи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Щерева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...