Apr 2, 2020, 4:44 PM

Като на кино

800 0 1

Седя си в къщи

"Два диоптъра далекогледство"

превъртам каналите

по този черен телевизор

не искам "Завинаги" да е така

не искам "Откраднат живот",

а искам го в пълнота

и хайде в The World

където кракът ми скоро

там не ще да стъпи

Флоренция, Венеция, Верона,

Париж, Лондон, Мадрид,

Москва стоят си на хладилника сега.

Ужасно е като в "Психо",

а булевардът ме дели

като " Граница" от

Морската градина

и страх ме хваща -

"Джурасик парк"

за всички е сега,

а моето море то блян е

като в онзи кадър

"Имало едно време на запад".

Затуй се моля

да дойде "Жега"

та жилото на вируса унищожи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Щерева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...