2.04.2020 г., 16:44

Като на кино

801 0 1

Седя си в къщи

"Два диоптъра далекогледство"

превъртам каналите

по този черен телевизор

не искам "Завинаги" да е така

не искам "Откраднат живот",

а искам го в пълнота

и хайде в The World

където кракът ми скоро

там не ще да стъпи

Флоренция, Венеция, Верона,

Париж, Лондон, Мадрид,

Москва стоят си на хладилника сега.

Ужасно е като в "Психо",

а булевардът ме дели

като " Граница" от

Морската градина

и страх ме хваща -

"Джурасик парк"

за всички е сега,

а моето море то блян е

като в онзи кадър

"Имало едно време на запад".

Затуй се моля

да дойде "Жега"

та жилото на вируса унищожи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Щерева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...