30 янв. 2010 г., 16:11

Като олово 

  Поэзия » Пейзажная
697 0 14



Когато

тъмносиви облаци

надвиснат над морето

и на хоризонта

изчезне границата му с небето,

когато вятърът

между песъчинките се скрие,

а гларусите

в скалните отверстия

укритие намират,

тогава над вълните

въздухът

като олово натежава

и те едва-едва гърди повдигат,

за да могат

до брега да се докоснат,

да го целунат

и в него да притихнат.

 

 

 

© Ласка Александрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??