30 ene 2010, 16:11

Като олово 

  Poesía » Del paisaje
650 0 14



Когато

тъмносиви облаци

надвиснат над морето

и на хоризонта

изчезне границата му с небето,

когато вятърът

между песъчинките се скрие,

а гларусите

в скалните отверстия

укритие намират,

тогава над вълните

въздухът

като олово натежава

и те едва-едва гърди повдигат,

за да могат

до брега да се докоснат,

да го целунат

и в него да притихнат.

 

 

 

© Ласка Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??