Когато
тъмносиви облаци
надвиснат над морето
и на хоризонта
изчезне границата му с небето,
когато вятърът
между песъчинките се скрие,
а гларусите
в скалните отверстия
укритие намират,
тогава над вълните
въздухът
като олово натежава
и те едва-едва гърди повдигат,
за да могат
до брега да се докоснат,
да го целунат
и в него да притихнат.
© Ласка Александрова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
