Jan 30, 2010, 4:11 PM

Като олово 

  Poetry » Landscape
649 0 14



Когато

тъмносиви облаци

надвиснат над морето

и на хоризонта

изчезне границата му с небето,

когато вятърът

между песъчинките се скрие,

а гларусите

в скалните отверстия

укритие намират,

тогава над вълните

въздухът

като олово натежава

и те едва-едва гърди повдигат,

за да могат

до брега да се докоснат,

да го целунат

и в него да притихнат.

 

 

 

© Ласка Александрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??