26 мая 2015 г., 21:54

Като пране на простира 

  Поэзия » Гражданская
313 0 4

Като пране на простира,

съдбите наши висят.

И там са ни дните,

сивите, цветните, черните.

А къде са ни белите?

Нима от тях само

сив спомен остана?

И до кога ще я пазим

таз сивост препрана!?

 

Като пране на простира,

съдбите наши висят...

 

От вятърът гонени,

живота ни мина.

И дъжд от сълзи,

да от сълзи,

ни мие срама.

Срама на нашите черни

души.

Като пране на простира

неприбрани висим...

© Ангел Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря от сърце!!!До нови!
  • Висят напоени от сълзите ни. Няма бели дни за нас. Наказани сме Поздрав!
  • Пране от дрипи преминало през центрофугата на живота и "изпрано" с водата на нашите сълзи и калта на битието... Поздрави.
  • "Като пране на простира
    съдбите наши висят."Ачо, чудесно стихотворение с интересни и оригинални метафори, реалистично и силно!
    Поздравление и спокойна вечер!
Предложения
: ??:??