Като пране на простира
Като пране на простира,
съдбите наши висят.
И там са ни дните,
сивите, цветните, черните.
А къде са ни белите?
Нима от тях само
сив спомен остана?
И до кога ще я пазим
таз сивост препрана!?
Като пране на простира,
съдбите наши висят...
От вятърът гонени,
живота ни мина.
И дъжд от сълзи,
да от сълзи,
ни мие срама.
Срама на нашите черни
души.
Като пране на простира
неприбрани висим...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
