Като пране на простира,
съдбите наши висят.
И там са ни дните,
сивите, цветните, черните.
А къде са ни белите?
Нима от тях само
сив спомен остана?
И до кога ще я пазим
таз сивост препрана!?
Като пране на простира,
съдбите наши висят...
От вятърът гонени,
живота ни мина.
И дъжд от сълзи,
да от сълзи,
ни мие срама.
Срама на нашите черни
души.
Като пране на простира
неприбрани висим...
© Ангел Всички права запазени