Като Просякиня
Дали аз те обидих
С какво не разбрах
Дали ти ме засегна
Без да искаш, но факт
И забързани във всеки ден
Оставихме да зрее между нас хладина
Само сянката на любовта
Се промъква в ноща
Като просякиня чака тя от нас троха
От миналата буйна страст
Дали аз не съм този,когото избра
За когото с обич ти се венча
Дали аз съм различен
Дали ти не позна
Че ще бъда твоятя вечна съдба
Тръгна ли си любовта
Ще ни се усмихне ли отново
Някога в някой час на някой ден
Ще спе ли пак при теб и мен
Аз вярвам
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Констант Булгара Все права защищены
