konstantbulgara (Констант Булгара) konstantbulgara (Констант Булгара)
28
Aug 7, 2011, 4:07 AM

Като Просякиня

  Poetry
1.1K 0 5

Дали аз те обидих

С какво не разбрах

Дали ти ме засегна

Без да искаш, но факт

И забързани във всеки ден

Оставихме да зрее между нас хладина

Само сянката на любовта

Се промъква в ноща

Като просякиня чака тя от нас троха

От миналата буйна страст

Дали аз не съм този,когото избра

За когото с обич ти се венча

Дали аз съм различен

Дали ти не позна

Че ще бъда твоятя вечна съдба

Тръгна ли си любовта

Ще ни се усмихне ли отново

Някога в някой час на някой ден

Ще спе ли пак при теб и мен

Аз вярвам

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Констант Булгара All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0