7.08.2011 г., 4:07

Като Просякиня

1.1K 0 5

Дали аз те обидих

С какво не разбрах

Дали ти ме засегна

Без да искаш, но факт

И забързани във всеки ден

Оставихме да зрее между нас хладина

Само сянката на любовта

Се промъква в ноща

Като просякиня чака тя от нас троха

От миналата буйна страст

Дали аз не съм този,когото избра

За когото с обич ти се венча

Дали аз съм различен

Дали ти не позна

Че ще бъда твоятя вечна съдба

Тръгна ли си любовта

Ще ни се усмихне ли отново

Някога в някой час на някой ден

Ще спе ли пак при теб и мен

Аз вярвам

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Констант Булгара Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...