8 авг. 2020 г., 12:22  

Като птиците 

  Поэзия » Философская, Гражданская
623 5 11

А аз кога ще имам крила
и като птичка да полетя?
Колко трябва още да раста?
Отгоре да съзерцавам света?

 

Щом питаш, вече растеш,
само малко време, ако не днес,
утре ще разпериш свои крила,
в теб са - те са твоята душа!

 

Ти си част от света, не ти трябва
като птица отгоре да гледаш -
има тя и очи, и крила, с тях живееш,
плачеш, скърбиш, радваш се и се смееш;

 

с нея виждаш, тя е нашите крила,
болката, щастието, смъртта, любовта.
Когато човекът по свой път върви,
той не просто върви - той лети!

 

© П Антонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да де, ама полетите масово са кратки - фиуууу и буф! Добре, че не всички дупки са пропасти :р
  • Светличке, Господ ни е дал думите, а ангелите крилата.
    Птици не сме, но летим! Това, което е в нас, никой не може да ти го спре. Вътрешната свобода е въображението, а то рисува, пише, музицира и др.
  • Виждам и теб те вълнуват полетите, може и ти да направиш поднебесна разходка.☺
    Поздрави!
  • Хей, Стойчо, Гавраиле, благодаря ви от сърце!
  • Успешен полет!
  • Харесва ми жаждата за обич и красота към която си полетяла, Пепи!
    Поздравления!
  • Niki_art (Николай Василев) - радвам се, че провокирам такива красоти у теб!
  • Обещавам следващата седмица, да го пусна, защото трябва да поработя върху него!
    Не знам, какво е но е импулс, реагирам спонтанно на всяко произведение и всеки път е различно!
    Пишеш чудесно Пепи!
  • NIKI, пусни го kato отделно стихотворение, а ако искаш, го свържи към моето, прекрасно е! Не мога да го определя - романтизъм ли е, символизъм ли е, или и двете, но се лее като медовина красиво и утоляващо!
    Благодаря ти!
  • Като птица искам да се нося, с малинов вятър и кадифено небе, от слънцето нектар да вкуся, медовина в атласно поле.
    Като орел да бъда, да ръфам простор и лунни меса, като ястреб да бъда да вдишам озон и облачни цветя.
    С крилата си да потъвам, в горска дъбрава и шубрак, в омайниче, тинтява и чамшир да се скрия.
    Врабче да бъда и нося хорска троха, в цвят на нероли да потъна.
    Да чуя пчела с тичинка как се любува, да видя река в река-с рибите как спори
    и онзи бриз на юга.
    Гълъб да бъда в карамфилен следобед, ален хоризонт и безпътен изток.
    Манна да вкуся и росна роса, в очите си да бъда птица с портокалов ирис и
    вечно южна зеница!
    Поздрави, Пепи!
  • Благодаря ви!

    пп
    препрочитайки го, отнякъде ми изплува
    тази песен
    https://www.youtube.com/watch?v=p6wk0DRH6M4
Предложения
: ??:??