Като птиците
А аз кога ще имам крила
и като птичка да полетя?
Колко трябва още да раста?
Отгоре да съзерцавам света?
Щом питаш, вече растеш,
само малко време, ако не днес,
утре ще разпериш свои крила,
в теб са - те са твоята душа!
Ти си част от света, не ти трябва
като птица отгоре да гледаш -
има тя и очи, и крила, с тях живееш,
плачеш, скърбиш, радваш се и се смееш;
с нея виждаш, тя е нашите крила,
болката, щастието, смъртта, любовта.
Когато човекът по свой път върви,
той не просто върви - той лети!
© П Антонова All rights reserved.
Добре, че не всички дупки са пропасти :р
