HristoSlavov (Hekredel)
1 113

3 нояб. 2016 г., 11:39

Като сонет

Поэзия » Другая

632 1 1

КАТО СОНЕТ

Когато цветята увехнат

във тъжните есенни дни,

аз топлите спомени яхвам

и тръгвам след свойте мечти!...

Щом тръгне да плаче небето

и паднат студени мъгли…

С палитра рисувам цветята,

измислям си слънчеви дни…

Припомням си стари познанства.

Великите дни в любовта!

И в тия дълечни пространства

си пресътворявам Света!

И нежна тъга ме обзема;

и сядам аз в нейния скут.

Животът ми става поема -

аз нейния автор, прочут!...

Мен длани вълшебни ме галят!

Препускам с вълшебни коне!

Безбройни фанфари ме славят…

Нима съм нещастен?! - О, не!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....