HristoSlavov (Hekredel)
1 113

Nov 3, 2016, 11:39 AM

Като сонет

Poetry » Other

627 1 1

КАТО СОНЕТ

Когато цветята увехнат

във тъжните есенни дни,

аз топлите спомени яхвам

и тръгвам след свойте мечти!...

Щом тръгне да плаче небето

и паднат студени мъгли…

С палитра рисувам цветята,

измислям си слънчеви дни…

Припомням си стари познанства.

Великите дни в любовта!

И в тия дълечни пространства

си пресътворявам Света!

И нежна тъга ме обзема;

и сядам аз в нейния скут.

Животът ми става поема -

аз нейния автор, прочут!...

Мен длани вълшебни ме галят!

Препускам с вълшебни коне!

Безбройни фанфари ме славят…

Нима съм нещастен?! - О, не!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

stavanger (Ник)

Чудесно е,приказка,много харесах,

2016-11-04T08:43:20+02:00

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0