Като сонет
КАТО СОНЕТ
Когато цветята увехнат
във тъжните есенни дни,
аз топлите спомени яхвам
и тръгвам след свойте мечти!...
Щом тръгне да плаче небето
и паднат студени мъгли…
С палитра рисувам цветята,
измислям си слънчеви дни…
Припомням си стари познанства.
Великите дни в любовта!
И в тия дълечни пространства
си пресътворявам Света!
И нежна тъга ме обзема;
и сядам аз в нейния скут.
Животът ми става поема -
аз нейния автор, прочут!...
Мен длани вълшебни ме галят!
Препускам с вълшебни коне!
Безбройни фанфари ме славят…
Нима съм нещастен?! - О, не!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Hekredel Всички права запазени
