Като стана на тополка
Що ми трябваше да пазя,
линия, от зор какъв?
Вие ми се свят, зараза,
мисли – вързани, на връв.
Наденички мержелеят,
взех котака за бифтек...
Как принцесите живеят,
без храна? Живот нелек.
Тюх, да му се невидяло -
принцът гризка – ребърце,
за "моделското" ми тяло,
смее ми се, от сърце.
Що се хилиш, като тиква,
че преживям зелениш?
Месец мине и се свиква -
само нощем как да спиш?
Щом хладилника, заключен,
като сейф е, всеки път,
котките и злото куче,
те гранули пък ядат.
Има на тавана, горе,
наденица и суджук,
как да се промъкна хора,
през нощта, като 'айдук?
Като стана на тополка,
ще се пукнете от яд.
Само знам ли, още колко?
Да не липсам... Пусти глад!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
