Patrizzia (Надежда Ангелова)
2044 18078
11.02.2021 г., 11:58 ч.

Като стана на тополка 

  Поезия » Хумористична
227 6 11

Що ми трябваше да пазя,
линия, от зор какъв?
Вие ми се свят, зараза,
мисли – вързани, на връв.

 

Наденички мержелеят,
взех котака за бифтек...
Как принцесите живеят,
без храна? Живот нелек.

 

Тюх, да му се невидяло -
принцът гризка – ребърце,
за "моделското" ми тяло,
смее ми се, от сърце.

 

Що се хилиш, като тиква,
че преживям зелениш?
Месец мине и се свиква -
само нощем как да спиш?

 

Щом  хладилника, заключен,
като сейф е, всеки път,
котките и злото куче,
те гранули пък ядат.

 

Има на тавана, горе,
наденица и суджук,
как да се промъкна хора,
през нощта, като 'айдук?

 

Като стана на тополка,
ще се пукнете от яд.
Само знам ли, още колко?
Да не липсам... Пусти глад!


 

 
 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Слон
Dendu89 (Деница Гарелова) Dendu89
Поезия
Ти ме гледаш с подигравка?
Пак дебела съм била?
Всеки ден с една загрявка
свалям няколко кила.
Спрях да хапвам мазно, сладко. ...
  527  5  4 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??