Като стана на тополка
Що ми трябваше да пазя,
линия, от зор какъв?
Вие ми се свят, зараза,
мисли – вързани, на връв.
Наденички мержелеят,
взех котака за бифтек...
Как принцесите живеят,
без храна? Живот нелек.
Тюх, да му се невидяло -
принцът гризка – ребърце,
за "моделското" ми тяло,
смее ми се, от сърце.
Що се хилиш, като тиква,
че преживям зелениш?
Месец мине и се свиква -
само нощем как да спиш?
Щом хладилника, заключен,
като сейф е, всеки път,
котките и злото куче,
те гранули пък ядат.
Има на тавана, горе,
наденица и суджук,
как да се промъкна хора,
през нощта, като 'айдук?
Като стана на тополка,
ще се пукнете от яд.
Само знам ли, още колко?
Да не липсам... Пусти глад!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
