27 февр. 2011 г., 13:23

Като състояние на полет

1.2K 0 16

Аз не знам дали ми е награда
или наказание жестоко.
Падам дълго, много дълго падам -
значи падам много отвисоко.

Откъдето светлината иде.
И където чака тъмнината.
Толкова за кратко ще ви видя,
че дано да сваря да помахам.

Зейнал да река: Бъди!
Билó то.
Няма ехото да ме повтори.
Аз изгубих битката с живота.
И – надолу. А очите – горе!

Сетната утеха и награда:
нека, нека още да погледат!
Тупкай, мое сърце слънцеоко!
...
Падам дълго, много дълго падам,
Значи падам много отвисоко.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Райчо Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...