Feb 27, 2011, 1:23 PM
Като състояние на полет
Аз не знам дали ми е награда
или наказание жестоко.
Падам дълго, много дълго падам -
значи падам много отвисоко.
Откъдето светлината иде.
И където чака тъмнината.
Толкова за кратко ще ви видя,
че дано да сваря да помахам.
Зейнал да река: Бъди!
Билó то.
Няма ехото да ме повтори.
Аз изгубих битката с живота.
И – надолу. А очите – горе!
Сетната утеха и награда:
нека, нека още да погледат!
Тупкай, мое сърце слънцеоко!
...
Падам дълго, много дълго падам,
Значи падам много отвисоко.
© Райчо Русев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
!!!
-
!!!- както винаги...
-
Кратко е катеренето.
Дълго-падането!
Поздравления,Райсън!
Как изкара "в" Индонезия? -
С поздрави, Райсън!
-
!!!
-
!!!!!!!
-
Прекрасно и вълнуващо стихотворение!
Адмирации приятелю!
-
Изключително... Уж казано най-обикновено, а толкова силно въздейства!
Майстор си! Поздравления, Райсън! Падаш много отвисоко и с тази Поезия завинаги ще бъдеш във висините. -
Райсън!!! Каквото и да кажа, ще бъде излишно. Щастлива съм да мога да чета, че понякога - и да слушам тази красива поезия. Благодаря ти!
-
високо летиш, Райсън...
казах ти, няма да паднеш, крилата душа носиш...
сърдечен поздрав да вълшебния стих...
моите почитания.. -
Удряш право в гърдите, Райсън.
-
"Тупкай, мое сърце слънцеоко!"!!!!
-
По време на падането се учим да летим. Харесах!
-
Хората се ронят като капките дъждовни, Райсън.От ВИделото идват и потъват в мрака... Поклон**
-
"Надолу, надолу, надолу... Колко ли дълго още ще падам? И дали ще мина през центъра на земята?"
Нищо общо с идеята ти, Райсън, но текстът ти ме отнесе към "страната на чудесата".
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
пак с твоите си думички ни махаш, Райсън!