24 февр. 2021 г., 06:23

Като в рождение...

Поэзия » Любовная

538 2 3

Сега не зная как да ти говоря...
Дори на хората. (Не ме интересуват).
Безумно искам те. За вечност да си моя!
От себе си изтрих това сбогуване...
Разбира се, че още ми е тъжно
и някак си ръцете ми, мимически
те търсят, очертават те в окръжности
на някакви безкрайности, космически...
И искам да изплача тази болка,
като преливник в чуждото съчувствие.
Най-вече липсата, и не чак толкова

онази мъка - да те правя на изкуство...
А после ще е лесно да напиша,
най-влюбеното в теб стихотворение.
Ще спра дъха си. Да те вдишам.
И ще ридая пак. Като в рождение...

Стихопат.
Danny Diester

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

diesto (Данаил Антонов)

Благодаря Ви 🙂❤️

2021-02-27T17:41:31+02:00
Довереница (Дочка Василева)

Когато самотата те прегърне...
Дали лекува времето ? Едва ли...
Ала щом липсата във муза се превърне
зарастват раните и болката минава.

Благодаря за поезията!

2021-02-25T00:07:26+02:00
palenka (П Антонова)

Ох, Дани! Какъв триизмерен образ си нарисувал с мимическите си ръце!
А аз "ще чакам " да напиша,
най-влюбеното в теб стихотворение", но без да ридаеш. До тогава ще продължа да чета облените в копнежи и тъга терзания на един стихоплет!
Поздравления!

2021-02-24T06:49:31+02:00

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...