Feb 24, 2021, 6:23 AM

Като в рождение...

  Poetry » Love
540 2 3

Сега не зная как да ти говоря...
Дори на хората. (Не ме интересуват). 
Безумно искам те. За вечност да си моя! 
От себе си изтрих това сбогуване... 
Разбира се, че още ми е тъжно 
и някак си ръцете ми, мимически 
те търсят, очертават те в окръжности 
на някакви безкрайности, космически... 
И искам да изплача тази болка, 
като преливник в чуждото съчувствие. 
Най-вече липсата, и не чак толкова

онази мъка - да те правя на изкуство... 
А после ще е лесно да напиша, 
най-влюбеното в теб стихотворение. 
Ще спра дъха си. Да те вдишам. 
И ще ридая пак. Като в рождение... 

 

Стихопат. 
Danny Diester 

 

 

 


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Ви 🙂❤️
  • Когато самотата те прегърне...
    Дали лекува времето ? Едва ли...
    Ала щом липсата във муза се превърне
    зарастват раните и болката минава.

    Благодаря за поезията!
  • Ох, Дани! Какъв триизмерен образ си нарисувал с мимическите си ръце!
    А аз "ще чакам " да напиша,
    най-влюбеното в теб стихотворение", но без да ридаеш. До тогава ще продължа да чета облените в копнежи и тъга терзания на един стихоплет!
    Поздравления!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...