Като в рождение...
Сега не зная как да ти говоря...
Дори на хората. (Не ме интересуват).
Безумно искам те. За вечност да си моя!
От себе си изтрих това сбогуване...
Разбира се, че още ми е тъжно
и някак си ръцете ми, мимически
те търсят, очертават те в окръжности
на някакви безкрайности, космически...
И искам да изплача тази болка,
като преливник в чуждото съчувствие.
Най-вече липсата, и не чак толкова
онази мъка - да те правя на изкуство...
А после ще е лесно да напиша,
най-влюбеното в теб стихотворение.
Ще спра дъха си. Да те вдишам.
И ще ридая пак. Като в рождение...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
