Като вятър

26 дек. 2006 г., 14:01

Поэзия

596 0 2

Като вятър вплитам се в косите,

плъзвам се по белия ти врат,

карам косъмчетата ти да настръхнат,

обгръщайки те със приятен хлад.

Мушвам се под дрехите ефирни,

изгарящо съприкосновение с плътта,

чувствата – екстремно силни,

предизвикват между нас искра.

Със устни всеки инч измервам,

от главата до пети,

и към рая те изстрелвам,

хубаво ти е нали ?

Тялото ми – разтопен метал,

бавно стича се, към твоето се слепва,

красотата твоя опознал,

наслаждавам се, не секвам.

Като вятър стихвам изведнъж,

и напускам твойто тяло,

заръмява тихо летен дъжд,

следва край, но след това начало.