dodic (Деян Димитров)
266 1705
Dec 26, 2006, 2:01 PM

Като вятър 

  Poetry
595 0 2

 

 

 

 

Като вятър вплитам се в косите,

плъзвам се по белия ти врат,

карам косъмчетата ти да настръхнат,

обгръщайки те със приятен хлад.

 

Мушвам се под дрехите ефирни,

изгарящо съприкосновение с плътта,

чувствата – екстремно силни,

предизвикват между нас искра.

 

Със устни всеки инч измервам,

от главата до пети,

и към рая те изстрелвам,

хубаво ти е нали ?

 

Тялото ми – разтопен метал,

бавно стича се, към твоето се слепва,

красотата твоя опознал,

наслаждавам се, не секвам.

 

Като вятър стихвам изведнъж,

и напускам твойто тяло,

заръмява тихо летен дъжд,

следва край, но след това начало.

 

 

 

© Деян Димитров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??