Като вятър
Като вятър вплитам се в косите,
плъзвам се по белия ти врат,
карам косъмчетата ти да настръхнат,
обгръщайки те със приятен хлад.
Мушвам се под дрехите ефирни,
изгарящо съприкосновение с плътта,
чувствата – екстремно силни,
предизвикват между нас искра.
Със устни всеки инч измервам,
от главата до пети,
и към рая те изстрелвам,
хубаво ти е нали ?
Тялото ми – разтопен метал,
бавно стича се, към твоето се слепва,
красотата твоя опознал,
наслаждавам се, не секвам.
Като вятър стихвам изведнъж,
и напускам твойто тяло,
заръмява тихо летен дъжд,
следва край, но след това начало.
© Деян Димитров All rights reserved.
