Като за последно
Такава запомни ме - като залез.
От обич до червено нажежена.
Жар в рана съм. Гаси ме или пламък,
или прашинка от сълза солена.
Упойващо ме вдъхвай, наркотично,
докато те изпълня с безтегловност.
Със поглед ме поглъщай хипнотично,
предвкусвай с мен кармичната съдбовност.
Дали съм вино с обич подгорчено
или съм луда кръв за ожаднели -
не му мисли! Пий като за последно -
след миг в нощта две сенки ще сме бели...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гергана Иванова Все права защищены
