Като за последно
Такава запомни ме - като залез.
От обич до червено нажежена.
Жар в рана съм. Гаси ме или пламък,
или прашинка от сълза солена.
Упойващо ме вдъхвай, наркотично,
докато те изпълня с безтегловност.
Със поглед ме поглъщай хипнотично,
предвкусвай с мен кармичната съдбовност.
Дали съм вино с обич подгорчено
или съм луда кръв за ожаднели -
не му мисли! Пий като за последно -
след миг в нощта две сенки ще сме бели...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Иванова Всички права запазени
