Такава запомни ме - като залез.
От обич до червено нажежена.
Жар в рана съм. Гаси ме или пламък,
или прашинка от сълза солена.
Упойващо ме вдъхвай, наркотично,
докато те изпълня с безтегловност.
Със поглед ме поглъщай хипнотично,
предвкусвай с мен кармичната съдбовност.
Дали съм вино с обич подгорчено
или съм луда кръв за ожаднели -
не му мисли! Пий като за последно -
след миг в нощта две сенки ще сме бели...
© Гергана Иванова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
