16 сент. 2016 г., 15:19

Като за тебе - бива

587 1 11

 

 

Мантра ли, клетва ли бяха

думите - с тях ме ориса.

Цял живот те ме следяха

като прокоба неписана.

 

Тупвах със крак пощуряла,

щом ги отрониш с усмивка,

но и до днес не разбрала

смисъла, с малкото свиквах.

 

Чувам те, още те чувам:

Като за тебе - бива! 

Мярката за съществуване.

Мамо, но аз съм жива!

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добро утро, Хари! Поднесе ми приятна изненада с това връщане назад в стихотворенията ми!🍀 Да, трябва да отстояваме класическия стих, това е истинската поезия за мен!
  • Да отстояваме класическия стих, Мария!
    Тези дни такива "чудеса" видях, че направо се уплаших.
    Поздравления за чувствената ти поезия!
  • Дори и в думите, които те жегват или те карат да тупнеш с крак можеш да намериш доброто зрънце и да си отгледаш стрък добрина, но това става само, ако ти самият си узрял за живота. Здравей, Вики!
  • Добрата новина е, че нямаме задължението да живеем по нечии правила и да търсим одобрение. Поздрави, Мария!
  • А аз харесвам визитите ти, Бароне! Успя да ме зарадваш, английско момче! Благодаря и за твоето посещение, Сеси!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...