pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17027
Sep 16, 2016, 3:19 PM

Като за тебе - бива 

  Poetry
427 1 11

 

 

Мантра ли, клетва ли бяха

думите - с тях ме ориса.

Цял живот те ме следяха

като прокоба неписана.

 

Тупвах със крак пощуряла,

щом ги отрониш с усмивка,

но и до днес не разбрала

смисъла, с малкото свиквах.

 

Чувам те, още те чувам:

Като за тебе - бива! 

Мярката за съществуване.

Мамо, но аз съм жива!

 

 

 

 

© Мария Панайотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Добро утро, Хари! Поднесе ми приятна изненада с това връщане назад в стихотворенията ми!🍀 Да, трябва да отстояваме класическия стих, това е истинската поезия за мен!
  • Да отстояваме класическия стих, Мария!
    Тези дни такива "чудеса" видях, че направо се уплаших.
    Поздравления за чувствената ти поезия!
  • Дори и в думите, които те жегват или те карат да тупнеш с крак можеш да намериш доброто зрънце и да си отгледаш стрък добрина, но това става само, ако ти самият си узрял за живота. Здравей, Вики!
  • Добрата новина е, че нямаме задължението да живеем по нечии правила и да търсим одобрение. Поздрави, Мария!
  • А аз харесвам визитите ти, Бароне! Успя да ме зарадваш, английско момче! Благодаря и за твоето посещение, Сеси!
  • Харесвам стиховете ти!
  • !
  • Ирен, дори малкото думи в коментара ти ми стигат, мила...
  • Права е Жани, че трудно се коментира...
    .
  • Споделянето е вид лекарство, а и се надявам мама да не ми се сърди от другия свят... Мярката, която ти дават родителите често остава за цял живот, затова сме длъжни да вярваме повече на децата си и тяхния полет.
  • Четох го другаде. Сега и тук.
    И още се чудя как точно да го коментирам.
    Защото... боли...
    !
Random works
: ??:??