Sep 16, 2016, 3:19 PM

Като за тебе - бива

  Poetry
588 1 11

 

 

Мантра ли, клетва ли бяха

думите - с тях ме ориса.

Цял живот те ме следяха

като прокоба неписана.

 

Тупвах със крак пощуряла,

щом ги отрониш с усмивка,

но и до днес не разбрала

смисъла, с малкото свиквах.

 

Чувам те, още те чувам:

Като за тебе - бива! 

Мярката за съществуване.

Мамо, но аз съм жива!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добро утро, Хари! Поднесе ми приятна изненада с това връщане назад в стихотворенията ми!🍀 Да, трябва да отстояваме класическия стих, това е истинската поезия за мен!
  • Да отстояваме класическия стих, Мария!
    Тези дни такива "чудеса" видях, че направо се уплаших.
    Поздравления за чувствената ти поезия!
  • Дори и в думите, които те жегват или те карат да тупнеш с крак можеш да намериш доброто зрънце и да си отгледаш стрък добрина, но това става само, ако ти самият си узрял за живота. Здравей, Вики!
  • Добрата новина е, че нямаме задължението да живеем по нечии правила и да търсим одобрение. Поздрави, Мария!
  • А аз харесвам визитите ти, Бароне! Успя да ме зарадваш, английско момче! Благодаря и за твоето посещение, Сеси!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...