Серафиос (Георги Сираков)
50 2
17 янв. 2020 г., 07:43  

Кавал 

  Поэзия » Пейзажная, Философская, Оды и поэмы
1002 1 1
Въздух по земя се носи,
Слънцето кара го да тича,
по душа човешка се насочи,
в дрянова прегръдка се облича,
бяга след магичните откоси,
вихри се в дървена троица.
По листа се слово роси,
Каба навред омразата посича ,
всичко живо се при дряна носи,
събрала ги е там човешката частица,
дърводелец е на дряна в трите оси,
скромен майстор е на чистотата. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Сираков Все права защищены

Предложения
  • kalli (Даниела Паскова) "Мирише на звезди"
    "Мирише на звезди"
  • Adriano-Riano (Adriano Riano) Январское утро
    Январское утро, снежинки летят, Гуси в избушке в оконце глядят. Лёд реку в лесу зимнем нежно закрыл,...
  • sensors (Рот Кив) Любовь с далеко/ Война
    Народов много, одна держава, любовь к другому вот это слава, но облак темный от далеко взялся, и зав...
  • Сенилга (Сенилга) Бэ О Гэ
    Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...

Ещё произведения »