Кавал

Въздух по земя се носи,

Слънцето кара го да тича,

по душа човешка се насочи,

в дрянова прегръдка се облича,

бяга след магичните откоси,

вихри се в дървена троица.

По листа се слово роси,

Каба навред омразата посича ,

всичко живо се при дряна носи,

събрала ги е там човешката частица,

дърводелец е на дряна в трите оси,

скромен майстор е на чистотата.

Словото в музиката ни говори,

Дух човешки каба от дрян извлича,

Огънят на звуците във вихъра се бори,

човешкото душа на природата предава,

природа в материално ехо се повтори,

с хората във танц магията споделя.

В залеза не спря звука си,

Светлина изгря над планината,

Щом в сърцето дрянът пригласи,

подава му ръка Зорницата-звездата,

тръгва живот по студа и по полята,

да посрещне пак идната-зората.

По нотите се движи и водата,

В шум морето словото прибра,

щом на бряг е музиката на кабата,

Троицата дрянова още не се спира,

чайка в зов я понесе на крилата,

приглас дала за добре дошла.