Въздух по земя се носи,
Слънцето кара го да тича,
по душа човешка се насочи,
в дрянова прегръдка се облича,
бяга след магичните откоси,
вихри се в дървена троица.
По листа се слово роси,
Каба навред омразата посича ,
всичко живо се при дряна носи,
събрала ги е там човешката частица,
дърводелец е на дряна в трите оси,
скромен майстор е на чистотата.
Словото в музиката ни говори,
Дух човешки каба от дрян извлича,
Огънят на звуците във вихъра се бори,
човешкото душа на природата предава,
природа в материално ехо се повтори,
с хората във танц магията споделя.
В залеза не спря звука си,
Светлина изгря над планината,
Щом в сърцето дрянът пригласи,
подава му ръка Зорницата-звездата,
тръгва живот по студа и по полята,
да посрещне пак идната-зората.
По нотите се движи и водата,
В шум морето словото прибра,
щом на бряг е музиката на кабата,
Троицата дрянова още не се спира,
чайка в зов я понесе на крилата,
приглас дала за добре дошла.
© Георги Сираков All rights reserved.