8 июн. 2025 г., 18:57

Кавички

252 1 2

Все някой уж съвсем "чистосърдечно"
житейските си "мъдрости" вменява,
подправя ги със щипчица човечност
за истината чиста ги продава.

 

За миличка наивница добричка
ме вземат "разбирачи" всевъзможни,
но никой не се пита: "Как тъй с всичко
до днес се справям, а и с още може?"

 

Но нека ви призная откровено,
любезното ми слушане е избор,
което е полезно, ще го взема,
на вас ще ви оставя своя извор.

 

От древните недра на Битието,
от времето на сенки и искрици
аз черпя без умора туй, което
успяват да съзнаят единици.

 

Но нищо и на никого насила,
аз няма да втълпявам безусловно,
щом истината абсолютна ви е мила,
то пътят е съмнението здравословно.

 

Макар миражът ви красив - "наблизо"
и блясъкът на "златото"- "прекрасен",
накрая крива сметката излиза
и страдате зарад заблудата ужасно.

 

На чувствата и мислите отсреща
дословно да повярвате не бива.
Но не, аз нищичко не знам и веща
не ме наричайте, а просто жива...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Митева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Надежда! Хората ни провокират. Наш е изборът дали да се ядосваме. Аз обичам да изкарвам огъня навън, за да не ме гори отвътре.
  • Ядосал те е някой, зодийке. Живи сме - напук и въпреки. И вещи (от вещици). Добре, че са кавичките и писането...

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...