8.06.2025 г., 18:57

Кавички

266 1 2

Все някой уж съвсем "чистосърдечно"
житейските си "мъдрости" вменява,
подправя ги със щипчица човечност
за истината чиста ги продава.

 

За миличка наивница добричка
ме вземат "разбирачи" всевъзможни,
но никой не се пита: "Как тъй с всичко
до днес се справям, а и с още може?"

 

Но нека ви призная откровено,
любезното ми слушане е избор,
което е полезно, ще го взема,
на вас ще ви оставя своя извор.

 

От древните недра на Битието,
от времето на сенки и искрици
аз черпя без умора туй, което
успяват да съзнаят единици.

 

Но нищо и на никого насила,
аз няма да втълпявам безусловно,
щом истината абсолютна ви е мила,
то пътят е съмнението здравословно.

 

Макар миражът ви красив - "наблизо"
и блясъкът на "златото"- "прекрасен",
накрая крива сметката излиза
и страдате зарад заблудата ужасно.

 

На чувствата и мислите отсреща
дословно да повярвате не бива.
Но не, аз нищичко не знам и веща
не ме наричайте, а просто жива...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Надежда! Хората ни провокират. Наш е изборът дали да се ядосваме. Аз обичам да изкарвам огъня навън, за да не ме гори отвътре.
  • Ядосал те е някой, зодийке. Живи сме - напук и въпреки. И вещи (от вещици). Добре, че са кавичките и писането...

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....