8.06.2025 г., 18:57

Кавички

249 1 2

Все някой уж съвсем "чистосърдечно"
житейските си "мъдрости" вменява,
подправя ги със щипчица човечност
за истината чиста ги продава.

 

За миличка наивница добричка
ме вземат "разбирачи" всевъзможни,
но никой не се пита: "Как тъй с всичко
до днес се справям, а и с още може?"

 

Но нека ви призная откровено,
любезното ми слушане е избор,
което е полезно, ще го взема,
на вас ще ви оставя своя извор.

 

От древните недра на Битието,
от времето на сенки и искрици
аз черпя без умора туй, което
успяват да съзнаят единици.

 

Но нищо и на никого насила,
аз няма да втълпявам безусловно,
щом истината абсолютна ви е мила,
то пътят е съмнението здравословно.

 

Макар миражът ви красив - "наблизо"
и блясъкът на "златото"- "прекрасен",
накрая крива сметката излиза
и страдате зарад заблудата ужасно.

 

На чувствата и мислите отсреща
дословно да повярвате не бива.
Но не, аз нищичко не знам и веща
не ме наричайте, а просто жива...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Надежда! Хората ни провокират. Наш е изборът дали да се ядосваме. Аз обичам да изкарвам огъня навън, за да не ме гори отвътре.
  • Ядосал те е някой, зодийке. Живи сме - напук и въпреки. И вещи (от вещици). Добре, че са кавичките и писането...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...