8.06.2025 г., 18:57

Кавички

242 1 2

Все някой уж съвсем "чистосърдечно"
житейските си "мъдрости" вменява,
подправя ги със щипчица човечност
за истината чиста ги продава.

 

За миличка наивница добричка
ме вземат "разбирачи" всевъзможни,
но никой не се пита: "Как тъй с всичко
до днес се справям, а и с още може?"

 

Но нека ви призная откровено,
любезното ми слушане е избор,
което е полезно, ще го взема,
на вас ще ви оставя своя извор.

 

От древните недра на Битието,
от времето на сенки и искрици
аз черпя без умора туй, което
успяват да съзнаят единици.

 

Но нищо и на никого насила,
аз няма да втълпявам безусловно,
щом истината абсолютна ви е мила,
то пътят е съмнението здравословно.

 

Макар миражът ви красив - "наблизо"
и блясъкът на "златото"- "прекрасен",
накрая крива сметката излиза
и страдате зарад заблудата ужасно.

 

На чувствата и мислите отсреща
дословно да повярвате не бива.
Но не, аз нищичко не знам и веща
не ме наричайте, а просто жива...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Надежда! Хората ни провокират. Наш е изборът дали да се ядосваме. Аз обичам да изкарвам огъня навън, за да не ме гори отвътре.
  • Ядосал те е някой, зодийке. Живи сме - напук и въпреки. И вещи (от вещици). Добре, че са кавичките и писането...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...