31 окт. 2015 г., 18:29  

Келтски хроники

966 0 18

 

На трийсети октомври
страната на смъртта отваря двери.
В тунела между двата свята
потеглят мъртвите към нас.
С протегнати напред ръце
войските им във транс вървят.
Напомнят сякаш мъртвото вълнение. -
Все някой жив ще отвлекат.
И вместо мартеница
на тила му с черна шнола
ще затрепери панделката на смъртта.
Очите ще помръкнат - тъмно домино -
отвор за погледа на вечността...

Страната на смъртта затваря двери
в безкрайна сива равнина.
Червилото на треморните устни
отмива Лета с паметта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Георги! Радвам се, че имаме сходно виждане по този кръг въпроси. Това, че мнозина се държат като щрауса и обръщат гръб на реалността, не означава, че тя ще остане зад гърба им.
    Приятна вечер!
  • Много интересен и пророчески стих, Младене! Откакто го прочетох следя събитията и те потвърдиха твоите познания и твърдения. Коментарът ти по-долу е достатъчно изчерпателен и красноречив. Някои неща, колкото и мистично да звучат имат своя реален произход и потвърждение в действителността. Всички сме свидетели на последвалите трагедии, доказващи правдоподобността на тези вярвания. Колкото и зловещо да изглежда те може би са предизвестени от необясними за нас сили. Напоследък особено ме вълнуват тези теми, не искам да внасям мрачни нюанси допълнително, но това е неизбежния ход на живота и срещата му с отвъдността. Поздрави и поздравления!
  • Благодаря за топлите думи, Младене!
  • Благодаря ти, Рени! Остро се усещаше твоето отсътвие. Много съм радостен от завръщането ти. Светъл празник и на теб и една много хубава седмица от утре.
  • Младене, здравей, приятелю! Интересен текст в твоят неподражаем стил. Светъл празник!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...