Oct 31, 2015, 6:29 PM  

Келтски хроники

  Poetry
956 0 18

 

На трийсети октомври
страната на смъртта отваря двери.
В тунела между двата свята
потеглят мъртвите към нас.
С протегнати напред ръце
войските им във транс вървят.
Напомнят сякаш мъртвото вълнение. -
Все някой жив ще отвлекат.
И вместо мартеница
на тила му с черна шнола
ще затрепери панделката на смъртта.
Очите ще помръкнат - тъмно домино -
отвор за погледа на вечността...

Страната на смъртта затваря двери
в безкрайна сива равнина.
Червилото на треморните устни
отмива Лета с паметта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Георги! Радвам се, че имаме сходно виждане по този кръг въпроси. Това, че мнозина се държат като щрауса и обръщат гръб на реалността, не означава, че тя ще остане зад гърба им.
    Приятна вечер!
  • Много интересен и пророчески стих, Младене! Откакто го прочетох следя събитията и те потвърдиха твоите познания и твърдения. Коментарът ти по-долу е достатъчно изчерпателен и красноречив. Някои неща, колкото и мистично да звучат имат своя реален произход и потвърждение в действителността. Всички сме свидетели на последвалите трагедии, доказващи правдоподобността на тези вярвания. Колкото и зловещо да изглежда те може би са предизвестени от необясними за нас сили. Напоследък особено ме вълнуват тези теми, не искам да внасям мрачни нюанси допълнително, но това е неизбежния ход на живота и срещата му с отвъдността. Поздрави и поздравления!
  • Благодаря за топлите думи, Младене!
  • Благодаря ти, Рени! Остро се усещаше твоето отсътвие. Много съм радостен от завръщането ти. Светъл празник и на теб и една много хубава седмица от утре.
  • Младене, здравей, приятелю! Интересен текст в твоят неподражаем стил. Светъл празник!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...