Oct 31, 2015, 6:29 PM  

Келтски хроники

  Poetry
963 0 18

 

На трийсети октомври
страната на смъртта отваря двери.
В тунела между двата свята
потеглят мъртвите към нас.
С протегнати напред ръце
войските им във транс вървят.
Напомнят сякаш мъртвото вълнение. -
Все някой жив ще отвлекат.
И вместо мартеница
на тила му с черна шнола
ще затрепери панделката на смъртта.
Очите ще помръкнат - тъмно домино -
отвор за погледа на вечността...

Страната на смъртта затваря двери
в безкрайна сива равнина.
Червилото на треморните устни
отмива Лета с паметта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Георги! Радвам се, че имаме сходно виждане по този кръг въпроси. Това, че мнозина се държат като щрауса и обръщат гръб на реалността, не означава, че тя ще остане зад гърба им.
    Приятна вечер!
  • Много интересен и пророчески стих, Младене! Откакто го прочетох следя събитията и те потвърдиха твоите познания и твърдения. Коментарът ти по-долу е достатъчно изчерпателен и красноречив. Някои неща, колкото и мистично да звучат имат своя реален произход и потвърждение в действителността. Всички сме свидетели на последвалите трагедии, доказващи правдоподобността на тези вярвания. Колкото и зловещо да изглежда те може би са предизвестени от необясними за нас сили. Напоследък особено ме вълнуват тези теми, не искам да внасям мрачни нюанси допълнително, но това е неизбежния ход на живота и срещата му с отвъдността. Поздрави и поздравления!
  • Благодаря за топлите думи, Младене!
  • Благодаря ти, Рени! Остро се усещаше твоето отсътвие. Много съм радостен от завръщането ти. Светъл празник и на теб и една много хубава седмица от утре.
  • Младене, здравей, приятелю! Интересен текст в твоят неподражаем стил. Светъл празник!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...